Германия и Дания: Бъдещето на Арктика не е сделка за недвижими имоти
Военната операция на САЩ във Венецуела и последвалите заявки на Вашингтон за директен контрол над Каракас създадоха опасен прецедент, който днес се пренесе на хиляди километри на север – към Арктика. Президентът Доналд Тръмп поднови агресивната си риторика за придобиване на Гренландия, като този път аргументът за “национална сигурност” звучи много по-заплашително за европейските партньори на САЩ.
Премиерът на Гренландия Йенс Фредерик Нилсен реагира мигновено на подновените апетити на Белия дом.
“Достатъчно”, заяви категорично Нилсен, цитиран от БНТ. “Заплахите, натискът и разговорите за анексиране нямат място между приятели. Не се говори така с хора, които многократно са показвали отговорност, стабилност и лоялност.”
Битка за ресурси под маската на сигурност
Макар официалната версия на Тръмп да гласи, че “САЩ и ЕС се нуждаят от Гренландия от гледна точка на националната сигурност”, анализатори посочват, че истинската цел са огромните залежи на редкоземни метали. Островът е ключов в стратегията на Вашингтон за намаляване на зависимостта от Китай за суровини, необходими за производството на всичко – от смартфони до изтребители F-35.
След успешната, според Вашингтон, интервенция във Венецуела, опасенията в Копенхаген са, че САЩ могат да приложат силов подход и към автономната датска територия, заобикаляйки дипломатическия протокол.
Разлом в НАТО
Реакцията на Европа беше координирана и остра, подчертавайки напрежението между трансатлантическите партньори. Германия, чрез своя външен министър Йохан Вадефул, застана плътно зад Дания, напомняйки, че член 5 на НАТО защитава и Гренландия.
“Мога да кажа само, че Дания, както и Фарьорските острови са част от Кралство Дания“, заяви Вадефул. “Дания е член на НАТО и Гренландия по принцип също трябва да бъде защитавана от НАТО.”
Думите му съдържат иронията на ситуацията – Алиансът, създаден да пази Европа от външни заплахи, сега трябва да обсъжда защита на своя територия от водещия си член.
Европейската комисия също се намеси в спора. Говорителят Анита Хипер подчерта, че ЕС ще отстоява принципите на националния суверенитет и Устава на ООН. “Това са универсални принципи и ние няма да спрем да ги защитаваме”, заяви Хипер, цитирана от международните агенции.
“Не е за продан”
Гренландия, която има население от едва 57 000 души, но стратегическо разположение между Северна Америка и Европа, отдавна е в полето на интересите на САЩ. Вашингтон вече поддържа военновъздушната база “Туле” на острова. Въпреки това, местното население е категорично против смяна на суверенитета. Проучванията показват, че 85% от гренландците отхвърлят идеята за присъединяване към САЩ, докато едва 6% биха подкрепили подобен сценарий.
Подкрепа за позицията на Нуук и Копенхаген изразиха още Швеция, Норвегия, Финландия, Франция и Великобритания, препотвърждавайки, че границите в Арктика не могат да се променят чрез сила или сделки, характерни за пазара на имоти.