Държавата имитира ремонт на незаконния булевард в Русе
Добре дошли в България – държавата, в която най-натовареният международен път към Европа юридически е просто една строителна площадка от средата на миналия век. Докато Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) жонглира с мегапоръчки за над 2 милиарда лева, булевард “България” в Русе се разпада на съставните си части, а институциите героично го “лекуват” с шепи студен асфалт.
Оказва се, че хилядите шофьори, които ежедневно трошат автомобилите си и рискуват живота си сред лунния пейзаж на булеварда, всъщност преминават по трасе-фантом.
“Нямаме въведен в експлоатация обект и би трябвало да не може да се ползва,” призна Здравка Великова, цитирана от БНТ.
Построен през 50-те и разширен през 70-те години на XX век, ключовият булевард посреща 2026 година без заветния Акт 16. Десетилетия наред милиони тежкотоварни камиони минават по път, който документално е “незавършен строеж”. Този административен абсурд обаче не пречи на държавата чинно да събира винетни такси за преминаването по него.
Оправдания с термометъра
На фона на този институционален провал, оправданията за липсата на адекватни действия звучат повече от комично. Оказва се, че пътното поддържане на основния международен коридор е пряко зависимо от показанията на термометъра.
“За да работят асфалтовите бази, се изисква средна температура поне 5 градуса,” обясни заместник-кметът Никола Лазаров, цитиран от БНТ.
Така, докато чакат благосклонността на природата и “по-сухо време”, общината и държавата си прехвърлят топката с унизително ниски бюджети за поддръжка. Оказва се, че по споразумение за закърпване на кратерите по международното трасе са заделени едва 117 хиляди евро – сума, която звучи като статистическа грешка на фона на милиардните бюджети на Пътната агенция.
Цената се плаща от гражданите
Отвъд бюрократичните оправдания и прехвърлянето на отговорност между “водещи” и “допълващи” партньори, реалната цена плащат русенци и транзитно преминаващите водачи. За тях шофирането по булевард “България” е ежедневна битка за оцеляване.
“Аз всеки ден пътувам по тъмно, дупките не се виждат,” сподели възмутено Христина Симеонова, цитирана от БНТ. Тя допълва, че въпреки многобройните жалби, които е изпратила до АПИ, резултат няма. Ситуацията я принуждава да нарушава правилата и да кара в лявата лента, рискувайки фатален сблъсък с притискащите я отзад тирове, само за да не остави ходовата част на колата си в някой от кратерите.
Обещанията за мащабен основен ремонт, които се рециклират всяка година от поредния ресорен министър, отново са изпратени в необозримото бъдеще. А докато институциите подготвят съвместни обществени поръчки и чакат пролетта, лицето на Еврозоната ще продължава да прилича на декор от постапокалиптичен филм.