Това показва някакво отклонение в мисленето, коментира историкът Петър Стоянович
“За българите отношението към имота е сакрално. Отнасяме се към него сякаш никога няма да си отидем от този свят”, коментира историкът Петър Стоянович в предаването “Тази събота” по bTV на 24 януари 2026 година. Според него на имотния пазар у нас се случват процеси, които трудно могат да бъдат обяснени с рационална логика.
Имотът като “родова броеница”
Професорът посочи, че българинът е склонен да се “зароби до гроб” и да продаде всичките си възможности в провинцията, само и само да закупи малко жилище в крайните квартали на големите градове. “Да дадеш мило и драго, само и само да вземеш 72 квадрата, което е реално 50 на края на света, и ще пътуваш до центъра на града 45 минути. Това показва някакво отклонение в мисленето”, заяви Петър Стоянович.
Той подчерта, че обществото ни не се възприема като съвкупност от отделни единици, а като част от “родова броеница”. В тази структура очакването предците да оставят имот и задължението да се завещае такъв на децата е водещ житейски мотив.
Географията на имотната мания
Историкът изрази недоумение защо хората избират да живеят в “мрачен и кален пояс” около столицата, вместо да потърсят спокойствие в добре уредени села на същото времево разстояние от София. Според Петър Стоянович с раждането си българинът започва да “мисли имотно”, което прави всеки разговор за алтернативни начини на живот ирелевантен в местния контекст.