Българинът се дави в алкохол
България отново влезе в негативните класации на Световната здравна организация (СЗО), но реалната картина вероятно е много по-мрачна от официалните цифри. Докато данните показват консумация от малко над 11 литра чист алкохол годишно на човек, експертите предупреждават, че огромният дял на нерегламентираното домашно производство остава скрит, а цената се плаща от здравната система и икономиката.
Според информацията, цитирана от NOVA, страната ни губи средно по 6 години и половина от живота на всеки гражданин заради последствията от употребата на спиртни напитки.
Невидимата епидемия в Русе
В Центъра за психично здраве (ЦПЗ) – Русе, лекарите се сблъскват с крайната фаза на проблема, но “айсбергът” е много по-голям. Д-р Станислав Иванов, психиатър в лечебното заведение, разкрива профила на “скрития” пациент – хора с престижни професии и социален статус, които години наред функционират на ръба, преди да се сринат.
“Накрая вече започнах от сутринта, пречеше ми на работата”, признава пациент на центъра, който след 30 години злоупотреба е потърсил помощ. Неговата история е показателна за дефекта на системата – лечението започва едва когато зависимостта стане очевидна и разрушителна.
Култура на пиене или култура на отричане?
Парадоксът е, че докато официалната статистика отчита 200 000 зависими българи, стигмата пречи на реалната диагностика. Обществото в България, и особено в региона, толерира тежката употреба като част от социалния живот – банкети, сватби и “почерпки” са норма, а отказът често се посреща с недоумение.
“Притесняват се да постъпят в психиатрично заведение. Страхуват се от условията, от стигмата, имиджа, какво ще кажат хората”, обяснява д-р Иванов.
Това води до ситуация, в която повечето пациенти постъпват за лечение принудително, когато вече са загубили контрол над живота си. Смирението и осъзнаването на проблема, които д-р Иванов посочва като първа стъпка към възстановяването, често идват твърде късно.
Икономическата цена
Докато държавата прибира приходи от акцизи върху бирата (най-консумираната напитка според данните) и твърдия алкохол, икономическите загуби от намалена работоспособност и преждевременна смъртност остават некаллкулирани. Липсата на адекватна превенция и достъпни програми за ранна интервенция превръщат алкохолизма от личен в тежък структурен проблем за региона.