Средната работна заплата в областта изостава драстично от нивото за страната
Държавният апарат в област Русе се превръща в най-доходоносния работодател, като възнагражденията в обществения сектор изпреварват с близо 600 лева тези в частния бизнес. Това показва критичният прочит на предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие на 2025 година.
Въпреки отчетения статистически ръст, средната брутна месечна заплата в Русенско достига 2 224 лева, което оставя региона далеч зад националните икономически стандарти.
Ножицата между чиновници и бизнес
Данните на статистиката осветяват сериозен структурен дисбаланс в местната икономика. Средната работна заплата в обществения сектор за периода октомври – декември 2025 година достига 2 663 лева, докато в частния сектор тя е едва 2 085 лева. Тази разлика означава, че хората, заети в реалната икономика, които генерират брутния вътрешен продукт, получават с близо 30% по-малко от държавните и общински служители.
Тревожен е фактът, че именно частният сектор осигурява препитанието на огромното мнозинство от хората в областта – 48.9 хиляди души, или 75.4% от всички наети лица. В същото време държавният сектор, в който работят 15.9 хиляди души, отбелязва скок на възнагражденията с 10.8% спрямо предходното тримесечие, докато при бизнеса увеличението е скромните 2.7%.
Изоставане от националните стандарти
Въпреки че по размер на средната заплата област Русе заема седмо място сред 28-те области на страната, регионът изостава драстично от средните национални нива. Средната месечна работна заплата за България през четвъртото тримесечие на 2025 година е 2 678 лева – сума, която е с 454 лева по-висока от русенската.
Разликата със столицата е още по-фрапираща. В София средното възнаграждение достига 3 635 лева, което прави труда в Русе с 1 411 лева по-евтин от този в най-големия икономически център на страната. Този огромен разрив продължава да бъде основен двигател за демографския срив и изтичането на млади кадри.
Сивият сектор в услугите
Официалните данни на НСИ индикират и сериозно присъствие на сивата икономика в определени браншове. Най-ниско платени остават наетите лица в хотелиерството и ресторантьорството със средна заплата от едва 1 177 лева. Подобни официални нива на доходи, гравитиращи около минималната работна заплата, силно контрастират с реалната пазарна ситуация и острия недостиг на кадри, което предполага масово укриване на реални доходи и плащания “в плик”.
На обратния полюс са секторите с най-високи възнаграждения. Лидер в областта е секторът на образованието със средна заплата от 3 144 лева, следван от производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия (2 926 лева) и създаването на информационни продукти (2 877 лева).